Coconut Banana Pie

Really hard to stop after the first piece, this light pie comes fully packed with awesome fruit flavors and gooshy chewiness you just don`t believe THIS can be part of the reality.

Even a very little taste should be given ONLY to highly disciplined individuals after assurances they can physically restrict themselves… From eating the whole goddamn thing. WHILE preparing to bake another one. I`ve seen it.

Many times I`ve seen it doing this to good, reasonable people. They are all lost now, don`t want to even look at a pumpkin pie again or whatever.

One last thing- the base layer of this recipe is really close to a TREASURE( so focus now and you`d better recognize)- unorthodox French pastry dough that is veeery easy to make and works for all kind of sweet or salty pies (thanks to David Lebovitz and Paule Caillat for providing that one).

 

Има още

Люто сладко от ягоди

Есенната реколта ягоди доволно застъпи в градината и вече има излишъци. При попълването на запасите със сладко обаче започват да се появяват и загряващи съставки – явно вече се носи полъхът на близката зима- пролетно време не би ми минало през акъла да слагам на ягодите люти чушки.

Иначе без майтап доста сполучливо се връзват двете, свежо така, става и за лятото, особено с нещо шоколадово много си отива.

Има още

Сухари с квас

Квасът прави тези сухари неразвалими дори във влажно време и на практика вечни.

С ръж, 40% семена, подправени и добре осолени- с тях наистина можем да прекосим пустинята… или поне аз мисля съвсем скоро да видя дали стават и за това.

Има още

Бананови тулумбички( banana churros)

И нещичко специално по случай началото на новия Цолкин..( така удобно синхронизиран с И Дзин от Хосе Аргуелес: http://www.13lunas.net/firmaumbral.htm )

Този хрупкав мексикански деликатес не се залива със сироп както сме свикнали с тулумбичките тук, но пък се поднася с чаша горещ шоколад, в който може да си ги топваме.

Пълния разкош просто.

 

Има още

Лесни кифли с квас

 

Без да се налага месене на тесто плюс удобно приготвени от предишния ден( вместо да си направим кухнята на бомбок още от сутринта преди йогата), тези кифли са вкусна и пълноценна закуска( в която няма ни сода, ни мая).

Също така се запазват меки и в отлично състояние поне 3-4 дена( за разлика от (бързовтвърдяващите се) продукти със сода или мая).

Има още

Номадски варен кекс

Сварен в тенджера, за предпочитане на лагерен огън, без да се използва фурна.

С деликатна структура благодарение на основната си съставка- особено апетитния класически къмпинг артикул- консерва кондензирано мляко. Плюс сериозно количество какао.

С такъв завършек на едно гурме къмпинг меню, музиката гарантирано няма да заглъхне до късно през нощта.

 

Има още

Персийски сладолед „Мед и Шафран“

Салепът(orchid militaris) е тайната съставка на този кулинарен шедьовър.

Салеп обикновено се използва за сгъстяване на мляко( съдържа доста нишесте) и подправено с канела е популярно питие на изток. Салеп може да се намери в арабските магазини на женския пазар или може и човек сам да си го набере по планинските поляни.Аз го намирам навсякъде по Балканите.

Освен че е чудесна билка с мощно действие, от него сладоледът добива особено пухкaва структура и стои като мек крем дори когато е добре замразен.

Тези случайно направени открития предизвикаха приятно оживление тук, но за съжаление Работилница Печен не успя да патентова и да натрупа астрономично богатство с тази рецепта, защото излезна клипче първо от Иран, после от Турция, където се оказа че отдавна слагали салеп на сладоледа.

 

Има още

Яйчен ликьор „Eggnog“

Трябва си така презапасяване с яйчено ликьорче в този активен новогодишен период- скоро идва вече китайската н.г., после чакаме персийската и т.н.

Перфектният сос за всякакви студени и топли десерти.

Има още

Сушено еленско ( Elk jerky)

 

Когато Госките Богове са така щедри да ти изпратят на пътя едно магично същество и дори извадиш късмета да го убиеш и да го изядеш…

В България това е трудно да се направи по един естествен и изпълнен с взаимно уважение начин откакто държавни служители забраниха лова с лък и стрели- аномалия на която моментално  трябва да се сложи край.

Има още

Persian Koloocheh

 

Персийско колаче

Най-изстрелващата закуска, която може да се намери само в автентичните ирански пекарни.

Оригинална рецепта е само леко побългарена с добавянето на малко ябълка към плънката- първото нещо което ми мина през акъла че трябва да се направи, когато ги опитах за сефте в една малка и претъпкана пекарна в Техеран.

 

Има още

Конопено блокче „Папа Джойнт“

 

На името на едно от симпатичните превъплъщения на Шива, ненадминатия „off the grid“ майстор, пловдивския тру раста, мой приятел и любим събеседник край лагерния огън( на места където рядко стъпват туристи).

Това енергийно блокче няма „хай“ ефект, недейте моля ви се повече да питате, дизайнът му е за разходки по пътеки, където растат еделвайси( както, мисля че пределно ясно става от снимката).

Има още

Ирански марципанови дуди

С пролетното равноденствие ( настъпило днес в 6:33 българско време, честито!) в работилницата вече празнуваме и иранската нова година.

..голяма целувка.. ммуууаах

Тези сладки традиционно се поднасят на гостите около празниците и на фарси се наричат „тут“, което подозрително напомня на българското „дуд(а)“. Освен това се правят по рецепта, която повече от подозрително наподобява правене на марципан.

Светлина върху такива смущаващи калейдоскопични въпроси от типа „global village“ съвсем изненадващо за днещната епоха се разстила не от интернет, а от прикритото под хартиен носител самородното богатство-

позволете ми да представя

чудесната книга на

Хаджар Фиюзи „Персийски думи в Българския език“

(може да се намери в иранския културен център до Орлов мост)

 

Има още

Пълнозърнести Бисквити „Graham Crackers”

На името на преподобния Силвестър Грахам, който проповядвал, че да се разделя бялото от пълнозърнестото брашно е против волята на Бог.

Полезни и семпли, обикновените бисквити( тук в пълнозърнест вариант) са подходящи за основа на пайове, кишове и чийзкейкове, бисквитени торти и пр.

 

Има още

Baghlava Yazdi

На името на град Язд( централен Иран), където легендата разправя, е измислена баклавата.

Там днес е най-модерно да си лекар. Появяват се нови университети върху обширни парцели най-често по периферията на големите градове и подобно на България през 90-те години има бърза инфлация на университетската диплома.

Сладкарската традиция специално в Язд се оценява високо дори от самите иранци и много от тях се презапасяват с големи кутии с вкусотии, когато минават от там по работа или на гости. Някои от най-известните сладкарници държат на малкото производство и сюблимното качество и не изнасят продукция дори до други градове на ислямската република, която е по принцип забележително индустриално настроена( вероятно поради липсата на араби).

Занаятчийски работилници като Haj Кhalifeh представляват световен пример за запазване качеството на производство в условията на глобализация. С тях за малко не станахме семейство, но въпреки че бях хептен безпощадно зарязан от булката и то баш по средата на близката пустиня, в патакламата успях да измъкна рецептата за най-добрата им баклава…

… очаквайте скоро по

pechen.bg

тайната рецепта: „Haj Кhalifeh baghlava”

 

Има още

Banana Bread Madness Champion 2013

Класически неустоимовсепоглъщащ пир за всички сетива.

 

Отдавна не бях се на’фърлял така, та чак да ми пукат ушите.

 

С две драматични продължения на финала (за първи път в историята на Banana Bread Madness Championship), неостаряващата рецепта на The Joy Of Cooking (изд. 1997) разцепи Dorie Greenspan( която хитро се опита да размаже с баснословни количества захар и масло).

Има още

Persian rice

При варенето на персийския ориз има да се внимава за множество тънки моменти, преди той да се превърне в перленото съвършенство, което е.

Разбира се най-важното е как всъщност е сварен- зрънцата да стоят отделно и да са пухкави, с микроскопично петънце в средата( подобно на правилно приготвени спагети), особено е критично да не е преварен, също така оригиналният лек аромат на самия ориз да доминира като вкус.

Ценителите на персийската кухня обаче най-много се оглеждат дали има ته دیگ‎ (tahdig)- това е тънката препечена коричка на дъното на тенджерата, която се получава чак след като правилно спазим целия уникален процес.

 

Има още

Humus ( traditional lebanese)

 

Традиционният ливански хумус определя стандарт, към който всички останали вариации неизбежно се отнасят и сравняват.

Ще чуете много хора да казват, че те си го правят по “ тяхна си рецепта“, но по мои наблюдения единственото различно което всъщност правят е да слагат по-малко тахан и лимонов сок.

 

Има още

Бира от коприва

Една от възвишените билкови бири( наред с коноп, бодил, лайка, хмел и др.), копривата изненадва с няколко сочни плодови нюанса и съвсем дискретен „зелен“ вкус, нотка горчив карамел и (може би) джинджифилова бисквита.

Внимание: Полезното идва лесно когато е под формата на гастрономичен празник и може да предприеме коварни обрати.

адаптирано по няколко рецепти от „Sacred and Herbal Healing Beers- The Secrets of Ancient Fermentation“  Stephen Buhner

Има още

Ензимен екстракт от плодове

Ензимите са молекули(най-често протеини), които ускоряват химични реакции.

Почти всички метаболни процеси в клетката се нуждаят от ензими, за да си осигурят животоподдържаща бързина.

Плодовите ензимни екстракти са популярно (в Корея и Малайзия) средство за тонизиране на имунната и храносмилателната система.

Има още

Квас ( приспиване и събуждане)

 

В домашна обстановка съвсем малко количество квас може да се поддържа с години на разположение за месене на хляб.

Процесът се различава от практиката на автентичните хлебарни, където постоянно се меси хляб и квасът  „никога не заспива“.  Днес много от домашните ентусиасти месят с квас едва по 5-6 пъти в месеца( защото вадят траен хляб, който 1 седмица става само по-вкусен)  и се нуждаят от малка наличност( 1-2 бурканчета) квас, без необходимост от ежедневни грижи около него.

 

Има още